Свободното време е нещо което се използва за спорт, почивка, забавление или да се научи нещо ново и интересно. Но в днешния натоварен живот не са много хората, които помнят какво значи „свободно време“ и как да се използва. Понятието, някак си, се е изгубило с времето и нарасналите грижи на обикновения човек, натоварен с отговорности за цялото денонощие. Това важи дори за тийнейджърите, смятани, принципно за облагодетелствани откъм задължения. Което е много жалко, защото, ако не в тези години, кога човек ще се наслади на свободата да избира какво и как да прави в часовете на отдих. Хората на моята възраст, включително аз, сме принудени да мислим за бъдещето си доста по-рано, отколкото са го правили родителите. Да не говорим за бабите и дядовците…
Децата, които наистина искат да просперират в бъдеще започват ранна подготовка за истинския живот. Борят се с допълнителни уроци, курсове, стаж, а някои и с тежка работа, което от една страна е добре, защото ги подготвя за реалния свят на възрастните, но от друга – отнема очарованието на младостта. Когато животът е най-светъл. Под натиска на всички финансови кризи и проблемите, появяващи се в следствие на тях, ежедневието на обикновения човек се е превърнало в непрекъснато бързане. Той се опитва да „огрее” навсякъде, за да свърши колкото може повече неща – от полза в осигуряването на по-добър живот за семейството и близките.
Това, което се получава е, че цялата енергия се изчерпва от усилията на човек да се настрои към непрекъснатите промени в околния свят. Семейството, децата, личният живот на хората все повече отстъпват като приоритет. На преден план излиза амбицията за професионална реализация. Конкуренцията – основен двигател на човешкия прогрес, се е прехвърлила и в малкото останало свободно време. Превърнала се е в основна тема за размисъл. Отдавна сме забравили, че работата би трябвало просто да дава възможност за по-добър живот в личен план, а не да се превръща в негова спирачка. И от активност, осигуряваща средства се превръща в цел на съществуването за все повече и повече хора.
Децата, които наистина искат да просперират в бъдеще започват ранна подготовка за истинския живот. Борят се с допълнителни уроци, курсове, стаж, а някои и с тежка работа, което от една страна е добре, защото ги подготвя за реалния свят на възрастните, но от друга – отнема очарованието на младостта. Когато животът е най-светъл. Под натиска на всички финансови кризи и проблемите, появяващи се в следствие на тях, ежедневието на обикновения човек се е превърнало в непрекъснато бързане. Той се опитва да „огрее” навсякъде, за да свърши колкото може повече неща – от полза в осигуряването на по-добър живот за семейството и близките.
Конкуренцията – основен двигател на човешкия прогрес, се е прехвърлила и в малкото останало свободно време.
Това, което се получава е, че цялата енергия се изчерпва от усилията на човек да се настрои към непрекъснатите промени в околния свят. Семейството, децата, личният живот на хората все повече отстъпват като приоритет. На преден план излиза амбицията за професионална реализация. Конкуренцията – основен двигател на човешкия прогрес, се е прехвърлила и в малкото останало свободно време. Превърнала се е в основна тема за размисъл. Отдавна сме забравили, че работата би трябвало просто да дава възможност за по-добър живот в личен план, а не да се превръща в негова спирачка. И от активност, осигуряваща средства се превръща в цел на съществуването за все повече и повече хора.
Коментари